За Опрашването

Всичко, което трябва да знаете за...
Опрашването като процес.

Опрашването като процес.

Jan 2019,

"Опрашването е най-съществената дейност, която извършват пчелите.Определението "медоносна пчела" е неправилно защото акцентът се поставя върху събирането на нектар и преработването му в мед, който хората употребяват като храна и лекарсктво. За опрашването много малко се говори и още по-малко се знае. Някой, може би ще каже "За какво ни е, като нито се яде, нито се пие?". Да, но трябва добре да се знае, че всички растителни продукти, които се оплождат чрез пчелите многократно увеличават добивите си и така хората имат повече продукти за продажба, респ. покупка и консумация, така производствените разходи за единица продукция намаляват, а това води до намаляване на цените и до увеличаване на консумацията. "

 

Опрашването като процес.

В еволюционен аспект появата на пчелите е свързана с появата на цветните растения. Те започват отделянето на нектар, който служи за примамка на насекомите, които се хранят с него. Привлечени от храната, насекомите опрашват растенията (способстват размножителният им процес), влизайки в контакт с тичинките и плодника. Прелитайки от цвят на цвят прашецът от тичинките се полепва по тялото им и попада върху близалцето на плодника на други цветове. По този начин се осъществява кръстосаното опрашване.

Според начина си на опрашване растенията се разделят на:

анемофилни – опрашват се от вятъра (имат лек прашец)
орнитофилни – опрашват се от птици
ентомофилни – опрашват се от насекоми (90%)

Най-голямо значение за еволюцията на ентомофилните растения са имали ципестокрилите насекоми. От този разред, биологично и морфологично най-добре приспособени за извършване на кръстосано опрашване, са видовете от семейството на пчелите. До сега са описани около 19 000 вида, от които обикновената медоносна пчела и средната индийска пчела се отглеждат от човека. Строежът на тяхното тяло, начинът им на живот и поведението на пчелите, в резултат на продължителния еволюционен процес, са се изменили и приспособили така, че да извършват съвършенно опрашването на растенията. Причините за това от една страна са огромният брой индивиди в едно пчелно семейство (50 – 60 000), и от друга уникалното за пчелите качество наречено флороспециализация. Това ще рече, че за разлика от останалите видове насекоми, единствено пчелите посещават един и същи вид растителност продължително време, докато той отделя достатъчно количество нектар, пращец или мана. 

Опрашването като фактор за повишаване на добивите.
Именно във връзка с флороспециализацията на медоносните пчели, те се оказват най добрият метод за повишаване на добивите в култулните насаждения от ентомофилни растения. Доказано е, че в следствие опрашителната им дейност, добивите се увеличават с 30 до 60% (200% при ягодоплодни). Освен това значително се повишава качеството на плодовете – те са по-големи и по-добре оформени. (Пример със слънчогледа)

Методи, повишаващи ефекта от опрашването.
- Подготовката на пчелните семейства за опрашване започва през есента на предходната година. Семействата трябва да бъдат зазимени силни, с млада плодна майка, с голям брой летящи пчели и 20-25 kg хранителни запаси. В използваните за опрашване семейства трябва да има много открито пило. Тогава пчелите се нуждаят от голямо количество цветен прашец и посещават растенията дори, когато отделят сравнително малко нектар.
    - Разполагането на пчелните семейства в непосредствена близост до масивите от ентомофилни култури за опрашване е един от най-добрите методи, повишаващ ефективността на опрашителната дейност. При настаняване извън масивите от ентомофилни култури, пчелните семейства трябва да са на разстояние не по-голямо от 500-700 м., а в овощните градини 200-300 м., тъй като при ниски температури през пролетта пчелите работят най-интензивно на това разстояние. Когато площите са по-големи или с форма на правоъгълник, с дължина повече от 1 км., най-подходяща е схемата за насрещно опрашване.
    Разстоянието между групите от кошери не трябва да надвишава 1-1,4 км., а в овощни градини 0,4-0,5 км. По добре е кошерите да са разположени не по краищата на масива, а 400-500 м. навътре.
    - Време за настаняване на пчелните семейства. Пчелните семейства трябва да се настанят в масивите за опрашване в началото на цъфтежа на културите. Не трябва да се държат на една и съща площ повече от 3-4 дни (при овощните). След като изминат посочените дни семействата се местят на нови достатъчно отдалечени едно от друго места. На новото място пчелите работят по-интензивно. Това позволява да се съкрати двойно размера на пчелина за опрашване. 
    Много важно е да няма друга цъфтяща, конкурентна растителност, която да привлича пчелите. 
    - Броят на пчелните семейства използвани за опрашване зависи, както от биологичните особености на растенията и заетите от тях площи, така и от силата и състоянието на пчелните семейства. За да се получи най-добро оплождане и максимално количество завръзи е необходимо пчелите да посетят всеки цвят няколко пъти (при слънчогледа 6-8 пъти, ябълка 4-10, краставица, тиква 20-30 пъти). При организиране на опрашване на отделните култури се изхожда от нормите за броя на пчелните семейства.
    - Дресировка на пчелите се прилага за по-добро опрашване на някои култури, които не отделят много нектар или пчелите ги отбягват поради труднодостъпни нектарници, специфично устройство на цвета и др. 

Начини на дресировка:

Подхранване с ароматизиран с цветовете на растението захарен сироп.
Поставяне на хранителни примамки, ароматизирана със силномиришещи вещества (анасоново, менотово масло) в площите с цъфтящата култура, в хранилки или чрез напръскване на самите растения.
Привличащи посеви – в площта с неатрактивната култура се засаждат силни медоноси (например червена и хибридна детелина).